Червено и Бяло Френско Грозде – Овощни Разсадници Елит

Червено и Бяло Френско Грозде – Разсадници Елит

Червено френско грозде – Red currants

Бяло френско грозде – Ribes rubrum (Grossulariaceae)

Червеното и бялото френскогрозде са многогодишни храсти високи 1,5-2 м.Те са сред най-студоустойчивите  овощни видове – издържат до – 25 градуса.Растенията обичат светлината, но понасят и леко засенчване. Те предпочитат богати на хранителни вещества почви, богати на хумус песъчливо-глинести и глинесто песъчливи и с подпочвена вода, не по-висока от 80 см със слабо кисела и неутрална реакция.
Червеното и бялото френско грозде са добри за диабетици. Плодовете им по съдържание на вит.Р и С отстъпват значително на касисовите. При отделните сортове вит.С е от 30 до 70mg%. Сравнително високо е съдържанието на сухо вещество – от 12 до 17%. Поради това, че съдържат съвсем малко захароза, те са още по-подходящи за диабетици от ягодите, малините и капините. Пресните плодове и преработените в сокове, сиропи, желета повишават апетита, освежават и подобряват дейността на храносмилателната система.Френското грозде се засажда предимно през есента след листопада, може и рано напролет, но преди да започне вегетацията. Разстоянията между редовете е 2-2,5 м и 1,5 м между растенията.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Цариградското (немското грозде) – Gooseberry

Бодливото грозде е известно още с името Немско или Цариградско грозде. В нашата страна се отглежда предимно от любители овощари. Името му произлиза от факта, че клоните и клонките са обрасли с бодли.Плодовете са богати на пектин – от 0.60% до 1.20%. По съдържание на вит.С те се изравняват с тези на Ягодите – от 32mg% до 64mg%. В тях има и малки количества от витамините А, В1, В2, РР, Р и фолиева киселина. Плодовете на Бодливото грозде съдържат и биологичноактивното вещество серотонин.Плодовете на Бодливото грозде са полезни при лечение на стомашно-чревни заболявания. Подобряват обмяната на веществата в организма и при системна употреба може да се използват успешно като лек при наднормено тегло. Подходящи са срещу анемия, за укрепване на еластичността на кръвоносните съдове, при заболявания на бъбреците, жлъчката и пикочния мехур. Противопоказани са при захарен диабет.

Тагове: Червено бяло френско грозде фиданки,сортове разсадник,овошки отглеждане овошни дръвчета,дърво засаждане,дървета цена цени,обяви продавам разсад плодови дървета,храст видове,пръскане торене посадъчен материал, търсене, разсадници, овощарство,овощни градини,фиданки  Tree,Fruit Nursery Red currants,Ribes rubrum (Grossulariaceae).

Tags:

• френско грозде
• френско грозде касис
• френско грозде отглеждане
• френско грозде посадъчен материал
• френско грозде разсад
• френско грозде разсадник

Отглеждане на Касис и Френско грозде

Касисът (Ribes nigrum, blackcurrant) е плоден храст. Познат е също като черно френско грозде.

Червено френско грозде

То е сравнително ново за нашата страна овощно растение. Интереса кам тази култура се дължи на високата биологична стойност на плодовете, които са много търсени и добре платени насветовния пазар. Освен високото съдържание на захари, органични киселини, на багрилни и пектинови вещества, на етерични масла и други, това са едни от най – богатите на витамин С и Р плодове, а също и на други витамини.
Те се консумират ограничено в прясно състояние, но се преработват в много разнообразни продукти.В листата на касиса също се съдържа голямо количество витамин С и други ценни съставки. Изсушени, те се използват за приготвяне на чай, който има лечебни свойства. За разлика от ягодата, малината и къпината плодовете на касиса узряват почти едновременно и това позволява беритбата да се извърши еднократно.Касиса

се развива най – добре при условията на прохладен и влажен климат, затова може да се отглежда в много по – северни географски ширини, където малко други видове виреят добре. У нас най – подходящи условия за отглеждането на касис има в планинските и полупланинските райони. В по – ниските места, задоволителни резултати се получават при засаждането му на северни склонове и при наличието на достатъчно влага.
Растоянията на засаждане са от 2 до 2,5 метра между редовете и от 1 до 1,5 метра

Бяло френско грозде

в реда. (За качесвен овощен посадъчен материал свържете се с нас- http://www.razsadnik-elit.com )
Кореновата система е силно разклонена, плитко разположена на 10 – 50 сантиметра дълбочина. След засаждане касиса се реже на 2-3 пъпки над почвата.Ежегодно от приземната или от подземната част на стъблата израстват нови леторасти,който в последствие сгъстяват храста.Най – много и най – качествени добиви се получават от младите стъбла – от 1 до 3 годишна възраст. Именно тогава застарелите клони се изрязвати се заменят с по младите издънки.В завършев вид касисовият храст трябва да има по 4-6 броя 1,2 и 3 годишни издънки(общо 15-18 бр.)За да се постигне това ежегодно трябва да се изрязват счупените,механично повредените,сл

ибите и по старите от 3-4 години издънки.nПлододаването на касиса започва още на втората година след засаждането и при правилно отглеждане може да продължи до 15 – 20 години. От един декар се получават от 500 до 800 килограма плодове.Пролетното развитие започва много рано, но измръзванията са рядко явление. Всички сортове се самоопрашват, но по – добри резултати се получават, когато се засаждат съвместно няколко сорта. Узряването започва 60 – 70 дни след цъфтежа, което в повечето случаи е към края на юни до средата на юли.
Изисквания към климат и почва. Касиса е студоустойчиво растение. През фазата на дълбокия покой издържа до минус 30 – 32 градуса С, а през фазата на цъфтежа – и до минус 5 градуса С. Не понася силни горещини, съпроводени от засушаване през вегетацията. Той е влаголюбиво растения и без напояване може да се развива  само в райони, където валежите са над 700 – 750 милиметра годишно. Към светлината не е много взискателен. Към почвеното плодородие е по – взискателен от малината. Развива се и плододава добре върху по – дълбоки, пропускливи, богати с хумус, неутрални до слабо кисели почви. Когато се засажда на по – бедни почви, мястото задължително се тори обилно с оборски тор и с минерални торове.
Грижите за касисовите насаждения се изразяват в редовни обработки, като дълбочината не бива да бъде повече от 10 – 15 сантиметра. За борба срещу плевелите може да се използват и хербициди. Технологията на торенето и

на напояването е както при останалите овощни видове.
Ribes nigrum, blackcurrant, Schwarze Johannisbeere, ribes nero, grosella negra
При изполването на този текст посочете източника: (Овощен разсадник „ЕЛИТ“- http://www.razsadnik-elit.com )

Тагове: Отглеждане на Касис,червено и бяло френско грозде сорт сортове засаждане сладък кестен,питомен кестен за ядене дръвчета цена цени обяви разсадник разсадници дърво продавам разсад овошки плодни дървета садене овошни дръвче овощни дървета храст търсене посадъчен материал,растителна защита резитба пръскане blackcurrant.

Tags:

• отглеждане на касис
• отглеждане на френско грозде

Създаване на овощна градина – Разсадници Елит

Създаване на овощна градина

^{При създаване на овощна градина трябва да се вземат в предвит някой много важни фактори:}

Създадени овощни градини

^{– Типа на насаждението
– Овощния вид и сорт
– Подложка на използваните дръвчета
– Разстояния на засаждане и схема
– Резитба за формиране и плододаване
– Пред-посадъчна подготовка на площите
– Доставка и съхранение на посадъчния материал
– Срокове и начини на засаждане
– Растителна защита и торене}

^{Първото нещо което трябва да направите е намирането на
лицензиран овощен разсадник откъдето да закупите първокачествени
овощни дръвчета,отговарящи на всички изисквания (сертификат,здравен
статус,фитосанитарен паспорт)}

^{и др.(щом четете това Вие сте на правилното място-поздрави!) Ако това не стане през есента, може да ги закупи при първа възможност през пролетта. (За качествен овощен посадъчен материал свържете се с нас  – http://razsadnik-elit.com)
Избор на място. Това трябва да планирате предварително,преди да пристъпите към създаването на овощна градина. Изборът означава, че трябва предварително да познавате особеностите на мястото като изложение, релеф, почва, киселинност на почвата, надморска височина, подпочвени води и др. От всички фактори най-голямо значение има топлинният режим, тъй като всички останали могат да се компенсират да известна степен чрез насипване с подходяща почва, торене, поливане, отводняване и др. Топлинният режим обаче не може да се регулира изкуствено. Той може да бъде ограничаващ фактор не толкова от абсолютните минимални температури през зимата, когато дръвчетата са в покой, а преди всичко от повратните студове в края на зимата или през пролетта. При такива студове често се получават значителни повреди по рано цъфтящите видове, като бадем, праскова, кайсия, дюля и др. затова те трябва да се засаждат на место растения с по-мека зима и без възвратни пролетни студове. Повечето овощни видов се развиват най-добре върху богати почви с алкална до леко кисела реакция и с добре огрявани от слънцето места, които са добре защитени от ветровете. Такива са ябълка, слива, вишня, мушмула и др. Тези видове издържат и на по-ниски температури през периода на покой – до – 28-30°С. Ако теренът е с равнинно разположение и с възможност за поливане, той е подход}

^{ящ за отглеждане на ябълки, круши, дюли, праскови и др. Ако теренът е с по-голям наклон, където и влагата по трудно се задържа, и е без възможност за поливане, там добре ще се развиват сливи, кайсии, бадеми, череши, вишни, орехи и др. Релефа на мястото влияе преди всичко върху температурния и водния режим.Студеният въздух пада надолу по склоновете и се напластява в най-ниските и затворени места,затова те не са подходящи за засаждане на овощни култури. Повечето овощни видове се развиват при надморска височина 500-600м. Овощните видове виреят добре на почви с PH от 5.5 до 7.5(киселинност).За годността на почвата в дадена местност най-добре се съди по развитието на съществуващо вече насаждение(по силата на неговия растеж,по дълготрайността и родовитостта му). За създаването на овощна градина с по- големи размери е задължително да се направи почвен анализ и  консултация със специалист–агроном и разчет на необходимите средства(арендоване на земя,закупуване на посадъчен материал,трактор,инвентар и т.н.).Маркиране на мястото.Обърнете внимание на разстоянията за  пътища и покрай оградата.Те трябва  да са достатъчни за да може да маневрират машините.Трябва да се вземе предвид и начина на напояване(по бразди или капково). Според големината на  градината трябва да се изчисли колко броя дръвчета ще са  необходими за 1 дка. За различните видове има различни разстояния на засаждане.Например:при прасковата 5/3,4/4,4/3,и т.н.( между редово / вътре редово ).Примерно избираме 4/4 това означава,че за 1 дка са необходими 62 бр. дръвчета. Прекомерното сгъстяване на дърветата в овощната градина, особено на силно растящите видове и сортове, не дава положителни резултати. Към 12-15-та година те се засенчват силно и се налага да се прореждат. Обикновено при засаждане на нова овощна градина се препоръчват следните схеми в зависимост от вида на растението и растежната сила на подложката. Ябълки и круши на силно-растящи подложки – на равни терени при поливни условия – 7х5 м и 7х4 м, на стръмни тер}

^{ени на тераси – 6х4 и 5х3 м, за праскови и кайсии – 5х4, 5х5м . Ябълки и круши на средно-растящи подложки – 6х4, 5х4 м, ябълки на слабо-растящи подложки с обикновена формировка – 4х3, 4х2 м. Ако ябълките и крушите се отглеждат палметно, засаждането е по-гъсто 4х2,5х3 м – на средно-растящи подложки, и 5х1,5 и 4х1 – на слабо-растящи подложки. Повечето овощари любители се увличат по свръх-сгъстени градини на слабо-растящи подложки. Следва обаче да се знае, че сгъстяването не бива да е повече от 0,5-1 м в реда и 3-4 м в междуредията При по-тесни междуредия силно се влошава осветлението и в тях е невъзможно отглеждането на други култури. В по-северните райони схемата за засаждане при семковите трябва да е 5х4, 4х3, за костилковите -3,5х2,5, 3х2 м.Пред посадъчна подготовка на почвата.Мястото се почиства от големи камъни,храсти или стари дървета ако има такива,след което се риголва с трактор на дълбочина 60-70 см.Добре е преди това мястото да се натори с фосфорни и калиеви торове.При възможност след риголването се внасят по 4-5 т разложен оборски тор,който се заорава на 20см дълбочина. Изкопаване на дупки за засаждане (посадъчни ями).Извършва се със свредел,агрегатиран към трактора(ширина на дупката 60см,дълбочина 50-60см).Ако не е извършено пред-посадъчно торене направете преди засаждането (1 кофа разложен оборски тор,300 гр. супер фосфат и 150 гр. калиев сулфат).След което пристъпвате към засаждане на дръвчетата,които се подреждат според вида и сорта.Преди засаждането на дръвчетата се извършва леко подрязване на  по-дебелите корени без да се съкращава силно кореновата система.Така подготвеното дръвче е готово за засаждане като спойката на присаждане остава над почвената повърхност(3-5см) Почвата хубаво се претъпква и се полива с 20-30 л. вода.Извършва се резитба  на около 60-70 см. от почвената повърхност,ако в зоната 40-50 см има предивременни клончета се оставят 5-6 броя( по късно се избират 3-4) които се режат на 2-3 пъпки. За да предпазим дръвчето от счупване при силен  вятър до него се постав}

^{я колче и се привързва.
Този текст е защитен с авторски права,при използването му посочете източника:
(Овощен разсадник „ЕЛИТ“- http://www.razsadnik-elit.com )}

Тагове:Създаване на овоща градина от Ябълки Круши Праскови Нектарини Кайсии Сливи Череши Вишни Бадеми Смокини Лешници Дюли Мушмула Нар Дрян Киви Кестени Райска ябълка Маслини Декоративни овощни Разсад Орехи Хинап Арония  Касис Къпини Червено Бяло френско грозде Малини ябълкова градина бадемова градина прасковена градина  черешова градина сливова градинакайсиева смокинова лешникова маслинова овощни градини Разсад овошки дървета храсти Плодни дървета посадъчен материал,садене,засаждане, 
торене, овощни градини, овощна градина, почвообработ ка, пръскане,растителна защита, сортове,садене,овощна градина, плодови дръвчета,fruit garden

 

 

Tags:

• овощна градина сливи
• овощна градина череши
• овощна градина ябълки
• овощни градини
• овощни градини в българия
• овощни градини програми
• овощни градини субсидии
• създаване на овощна градина
• създаване на овощна градина круши
• създаване на овощни градини
• създаване на овощни насаждения
• създаване на черешова градина
• създаване на ябълкова градина

Торене на овошки-Разсадници Елит

Торене на овощни дръвчета

*Нуждата на овощните дръвчета от торене се определя най-точно на базата на листни или почвени анализи.В противен случай се приемат ориентировъчни торови норми в зависимост от качеството на почвата,влагата и състоянието на дръвчетата!
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Торене на Ябълки.Ябълковите насаждения се нуждаят от торене с органични и минерални торове.В зависимост от нуждата,плододаващите насаждения се торат с 8-10  кг/дка Фосфор (Р₂О₅) и 14-18 кг/дка Калий (К₂О) активно вещество.Внасят се на есен през 2-3 години.Тогава може да се внесе и 3-5 тона на декар оборски тор.Нормите са ориентировъчни,най-точно могат да се определат чрез почвен или листен анализ.С азот 15-25 кг/дка (N) се тори ежегодно на три пъти – през есента,рано напролет и към средата на май.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Торене на Круши.Торенето на крушовите насаждения е подобно на торенето при ябълката.Годишните торови норми са 12-18 кг/дка Азот (N), а през 2-3 години – 6-8 кг/дка Фосфор (Р₂О₅), 10-16 кг/дка Калий (К₂О) активно вещество и 3-5 тона оборски тор.При по-бедна почва нормите се завишават.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Торене на Праскови.Торенето е задължително мероприятие при прасковата,тъй като черпи най-много хранителни вещества от почвата.Ежегодно се внася по 20-25 кг/дка Азот (N) на три пъти-1/4  есента (октомври), 1/2 рано напролет, 1/4 в края на май-началото на юни.През 2-3 години се внасят по 50-60 кг. суперфосфат,25-30 кг. калиев сулфат и 3-5 тона на декар оборски тор.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Торене на Сливи. При сливата мн.важно мероприятие е торенето,имайки в предвид че този овощен вид се сади на по-бедни почви..През първите 3-4 години се торят само с азот 12-16 кг а.в.Плододаващите сливови градини се торят с 16-20 кг а.в. азот-ежегодно и през 3 години с 24-30 кг фосфор а.в. и 30-40 кг а.в. калий.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Торене на Череши (Вишни).В неплододаващите черешови насаждения до третата година се тори с 6-8 г азот на 1м².След встъпвадето им в плододаване черешите се торят с 10-15 кг азот а.в. на 3 пъти – напролет,след беритбата на плодовете и наесен.През 2-3 години се внасят по 15-25 кг а.в. калий и фосфор на дълбочина 18-20 см. в бразди прокарани на растояние около 2 метра от двете страни на редовете.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Торене на Кайсии. През първите 2-3 години се торят само с азот 15-16 кг а.в.Ежегодно плододаващите кайсиеви градини се торят с 15-20 кг а.в. азот. През 2-3 години се торят с 25-30 кг фосфор а.в. и 30-35 кг а.в. калий и 3-5 тона оборски тор.При по-бедна и лека почва нормите се завишават.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Торене на Бадеми.Торенето при бадема е подобно на торенето при другите овошки.През първите 2-3 години се тори само с азот – 10-15 кг а.в. на декар.През периода на плододаване се тори с 12-16 кг а.в. на декар в два срока-преди цъвтеж и в края на май.През 2-3 години се внася и 20-24 кг фосфор (активно вещество).С калий се тори само при нужда.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Торене на Орехи.При добро извършено запасяващо торене,до 6-та година ореховите насаждения се торят само с азот – 9-15 кг а.в. внесен на 2 пъти-март и края на май.След 6-ата година се тори с 10-12 кг/дка Фосфор (Р₂О₅), 10-15 кг/дка Калий (К₂О) активно вещество и 2-3 тона оборски тор.Плододаващите орехови насаждения се торят с 12-15 кг/дка Фосфор (Р₂О₅), 12-16 кг/дка Калий (К₂О) активно вещество през 2-3години и 3-5 т оборски тор.Ежегодно с 18-20 кг азот.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Торене на Лешник.При добро извършено запасяващо торене,след 2-та година лешниковите насаждения се торят с азот 20-25 кг/дка,16-20 кг/дка фосфорен тор и 20-25 кг/дка калиев тор и 3-5 т оборски тор.Азотните торове се внасят всяка година а калият,фосфора и оборският тор-през 2-3 години.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Торене на Киви (Актинидия).Ако не е извършено предпосадъчно торене,желателно е да се извърши торене в посадъчните ямки при саденето-100-200 г суперфосфат, 100-200 г калиев фосфат и 3-5 кг оборски тор.През вегетацията с азот-15-20 кг а.в. се тори на 2 пъти.2/3 рано напролет,1/3 през юли.През 2-3 години се тори с органични торове-3-5 тона оборска тор,10-12 кг/дка калий и 12-15 кг/дка фосфор а.в.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Торене на Арония.Ако не е извършено предпосадъчно торене,торове може да се внесат в посадъчните ямки,преди садене на аронията.Във всяка една ямка може да се внесе по 5 кг оборски тор,100 грама суперфосфат и 30 грама калиев сулфат.Първите 2-3 години се тори с амониева селитра.След 2-ата година през 2-3 години се тори с 10-15 кг/дка Фосфор (Р₂О₅), 12-15 кг/дка Калий (К₂О) активно вещество и 3-4 тона оборски тор.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Торене на Дюля.Торенето на дюлата  е подобно на торенето на крушата и ябълката.Годишните торови норми са 12-18 кг/дка Азот (N), а през  2-3 години 6-10 кг/дка Фосфор (Р₂О₅), 10-18 кг/дка Калий (К₂О) активно вещество и 3-4 тона оборски тор.При по-бедна почва нормите се завишават.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Торене на Мушмула.Торенето на мушмулата  е подобно на торенето на крушата .През първите 2 години се тори само с амониева селитра – 20-30 кг/дка .Годишните торови норми са 10-15 кг/дка Азот (N), а през  2-3 години 6-10 кг/дка Фосфор (Р₂О₅), 10-18 кг/дка Калий (К₂О) активно вещество и 3-5 тона оборски тор.При по-бедна и лека почва нормите се завишават.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Торене на Малини и Къпини.Ако не е извършено предпосадъчно торене малината и къпината се торят при засаждането (в посадъчните ямки) – с 5-6 кг оборски тор,150-200 гр суперфосфат и до 50 гр калиев сулфат.Младите малинови и къпинови насаждения се торят с 8-10 кг/дка азот а.в.,а плододаващите с 15-20 кг/дка (дозата се завишава ако добивът е по висок-до 30-35 кг).През 2-3 години насажденията се торят с 10-15 кг/дка Фосфор (Р₂О₅), 12-15 кг/дка Калий (К₂О) активно вещество.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Торене на Касис и Френско грозде.Торенето на касиса и френското грозде е подобно на торенето на малината и къпината.Извършва се торене в посадъчните ямки –  7-8 кг оборски тор,200-300 гр суперфосфат и до 60-80 гр калиев сулфат.Младите насаждения се торят с 10-12 кг/дка азот а.в.,а плододаващите с 18-20 кг/дка.През 2-3 години насажденията се торят с 15-18 кг/дка Фосфор (Р₂О₅), 12-15 кг/дка Калий (К₂О) активно вещество.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Торенето на Райска Ябълка, Нара, Смокинята, Кестена, Дряна и Маслината не се отличава съществено от торенето на другите овощни видове…
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Тагове:Торене на овошки, овошни дръвчета, дървета,Разсадник,разсадници,Ябълки, круши, дюли, праскови,нектарини, череши, вишни, сливи, кайсий,разсад орехи,орех,киви,Актинидия,райска ябълка,разсад арония,касис, лози,декоративни овощни,нар,хинап,кестени, маслини, мушмули,дрян, смокини,къпини, малини,вишня,вишнап разсад овошки дървета,храсти,Плодни дървета,Разсад,посадъчен материал

Tags:

• торене на овощни дръвчета

Садене на Овощни Дръвчета – Разсадници Елит

Засаждане на Овощни Дръвчета – Разсадници Елит

Едно от най-важните условия за доброто прихващане на овошките е правилното им засаждане!
Засаждането на овощните дръвчета става по следният начин: Изкопават се посадъчните ямки с размери минимум 80/80/80 см. Когато почвата е по-тежка, гли­неста, студена и неплодородна, ямките трябва да са

Засаждане на Овощни Дръвчета

по-ши­роки и по-дълбоки. Големината им трябва да позволява свобод­ното разполагане нa корените без прегъване, сбиване или преплитане.  Ако почвата е много тежка, с плитък почвен слой, уморена и неплoдoродна, доб­ре е да се смени цялата пръст с нова от друг подходящ терен. Правилно е площта предвари­телно да се натори с 6-7 т/дка угнил оборски тор и да се обо­гати с минерални торове,за да се стимулира бързото прихва­щане и разрастване на корено­вата система и първоначалния силен тласък на развитие на растението. Ако това не е сторено, във всяка ямка задължително се внасят около 12-15 кг угнил оборски тор. 200 г суперфосфат и 100 г калиеф сулфат или 350г растителна пепел. Горният почвен слои се отделя на една страна. като се почиства от камъни и други примеси, а долният – на друга. Горният 30 см слой е по-богат на микроор­ганизми и

хранителни вещест­ва. Оборският тор и

минерални­те торове се смесват само с пръстта от горния пласт и с тазисмес се запълва 2/3 от дупката. Може на дъното да се разхвър­лят и минералните торове, а върху тях и пръстта, смесена с оборския тор. Минералните то­рове не трябва да са в контакт скореновата система.Това се постига като между внесените изкуствени и естествени торове се внася около 3-5 см.поча от горният почвен слой,който се явява като слой изолация,разположен между корените и торовете…Не се вна­ся пресен говежди тор или амо­ниева селитра. При слънчево време корените сe предпазват от из­съхване, а ако са изсъхнали, тесе потапят във вода за 1-2 дено­нашия или се заравят с пръст исе поливат обилно с вода. По време на самото засаждане ко­рените на дръвчетата се покри­ват с влажна слама, сено, чува­ли или пръст, за да се предпа­зят от директното облъчване отслънчевите лъчи. Подготовкатана корените се състои в отстра­няване на засъхналите, болни­те, силно наранените или счупе­ните. Реже се до здрава тъкан, отрезите се правят гладко, обърнати надолу към земята. Здравите корени само леко се опресняват В краищата. Запаз­ването на повече и по-дълги короени помага за по-лесното прихващане и ­бързото развитие на растението.  След това в каца, кофа или в дупка в земята се приготвя добре разбита каша от една част пресен говежди тор и три части глина с раз­редена вода. Подпор­ният кол се забивана разстояние око­ло 10-15 см. от стъблaта нa дръвчета. Коре­ните се потапят в глинената каша и се разполагат свобод­но в дупката, без да се сплитат и изви­ват нагоре.
Между тях се хвърля само рохка­ва пръст от горния пласт поч­ва, която чрез стръскване на дръвчета и нагласяване с ръка трябва да се запълнят всичките кухини. Притъпква се няколко пъти внимателно с крак от пе­риферията на дупката към цен­търа, за да се уплътни пръстта около всички корени. С наси­паната около дръвчета пръст се прави венец във формата на чаша, за да се задържа во­дата от дъждовете и от полив­ките. Независимо дали почва­та е влажна или не, засадено­то дръвче се полива с 40-50 литра вода, за да се изгони въздухът от празнините в почвата и пръстта да прилепне плътно до корените. След поливането от­горе се разхвърля прегорял оборски тор, листак, слама, сено или се постила с фолио, за да се предотврати изпаря­ването на влагата. Дръвчето се превързва хлабаво към подпорния кол с мека прев­ръзка във вид на осморка.
Дръвчетата се засаждат на дълбочина, на която са били в разсадника, т. е. мястото на присаждането да остане 3-5 см над повърхността на поч­вата. При дълбоко засаждане дръвчето се прихваща, но се затормозява в развитието си през следващите 2-3 години,докато се образува нова по­върхностна коренова систе­ма, която да допълни и поеме функциите на старата, попад­нала на голяма дълбочина. То­зи период е критичен особено когато почвата е тежка, гли­неста, непроветрива. Плитко­то засаждане пък има недос­татъка, че излага корените на вредното влияние на засуша­ванията и възпрепятства здравото закрепване на дър­вото в почвата. Ето защо чес­то се използва специално направена за целта садилна дъска.
При засаждането се внима­ва да не се оронват пъпките по стъблата, които са необхо­дими за формиране на коро­ните на дръвчетата.
Този текст е защитен с авторски права,при използването му посочете източника:(Овощен разсадник „ЕЛИТ“- http://www.razsadnik-elit.com )

Тагове: дръвчета засаждане, садене на овошки, засаждане на дръвче, засаждане на овошки, засаждане на овощни дръвчета,садене на дръвчета,плодни дръвчета, плодно дръвче, засаждане на сливи, праскови, бадеми, орех, ябълки, круши, череши, арония, дюли,  farmer, fermer, farmers, farmer bg, овощарство, овощни видове, земеделие, фермер, агросъвети, как се засажда, за дома, селско стопанство, еврофондове, европейски, програми, консултации, агробизнес, агроборса.

Tags:

• садене
• садене на дървета
• садене на кайсия
• садене на круша
• садене на орех
• садене на праскова
• садене на слива
• садене на череша
• садене на ябълка